„Класика и джаз” с аромат на магнолия, страст на танго и много настроение – това бе финалната вечер на 52-я Международен фестивал на камерната музика. Последните акорди изсвириха „София квартет” в живописния двор на Етнографския музей в Старинен Пловдив.
Концертът разходи публиката като на околосветско пътешествие в класическата музика. Тръгна от Виена с един от най-прочутите валсове на Йохан Щраус-син – „Пролетни гласове”. Сърцата на хората заподскачаха, сякаш пееха заедно с музикантите. Беше светло, вятърът леко полюшваше красивите бели цветове на магнолията в двора на музея.
Така плавно се пренесохме в Мюнхен, където Йоханес Брамс пише първите си струнни квартети. „София квартет” представиха пред пловдивчани Струнен квартет № 2 в ла минор – Allegro non troppo; Andante moderato; Quasi Minuetto, moderato; Finale. Allegro non assai) . Тази особено важна като жанр творба за автора прозвуча мелодично, нежно, лирично, въпреки драматичния, изпълнен с напрежение, финал.
Четиримата виртуозни музиканти – Стоимен Пеев, Йордан Димитров, Валентин Геров и Любомир Ников, продължиха пътешествието в Латинска Америка с едно поетично танго на Астор Пиацола.
И изведнъж – хоп в Съединените щати – в музиката на Дюк Елингтън – всепризнатия патриарх на джаза. Пловдивската публика се одухотвори видимо на вечното парче „Вземи влак А” – позната мелодия на поколения меломани.
Букетът от популярни творби се попълни с Рагтайм от Скот Джоплин – едно от 44-те му хитови парчета, които превръщат американеца от африкански произход в Краля на рагтайма.
След това „София квартет” се посвети на тангото – най-чувствения и изкусителен танц, който не може да се танцува без страст, но не може и да се слуша равнодушно.
Мелодии, изпълнени с тъга, нежна любов, разкази за страдание, радости, срещи, раздели… открихме в тангата на Карлос Гардел и Астор Пиацола, включени в програмата на артистите.
Както тангото разпалва страстите в душите на танцуващите, за да изгорят в пламъците на неговите ритми, така музикантите заразиха публиката с любовта си към танца, свириха с толкова емоция, че публиката неусетно се влюби.
Последният шрих в пре-богатата палитра от чувства, която нарисуваха музикантите от „София квартет”, бе блус енд рок.
Разнообразна програма, която прехвърли мост между красотата на класическата музика и публиката, и ознаменува вечерта като духовно приключение на финала на 52-я фестивал на камерната музика.
Вечер – вдъхновение, усещане, ритъм, настроение, любов!
Евелина Здравкова
